КОНС 2011

Изток Осойник

В събота, 2. април 2011 г. в Къщата на Павел /Pavelshaus/ в град Потърна /Лафелд/ в Австрия беше присъдена 1. международна литературна награда КОНС. Лауреат за 2011 година е поетът, писател, есеист, художник, алпинист, преводач и всестранно активен човек – пътешественик Изток Осойник.

За наградата

Международната литературна награда КОНС е посветена на спомена за изключителния, социално и лично чувствителен поет и мислител Сречко Косовел (1904 – 1926). А името на наградата е взето от цикъл стихотворения на Косовел, наречен КОНСИ. Наградата не се присъжда само за литературен опус, а за цялостна активна позиция на товреца в живота, за неговия принос към общото благо за всички хора, т. е. за всестранно ангажиране в подобряването на социалните и общите условия за работа и творчество в средата, в която този творец е работил или още работи. С международната литературна награда КОНС на творците с висок творчески и човешки етос, а и на самата литература се признава – от една страна ключова трансформативна и субверзивна мощ за постепенно мидифициране на реалността, а от друга – суверенна, автономна и достойна роля в обществото. „Трябва да бъдеш активен,” казва Косовел. „Активен – в мисленето, чувствата, прераждането, работата и тн., навсякъде трябва да се раздвижва духът. […] И грешката води до истина, ако е истинска.” (Косовел, Пътят след самота).

Международната литературна награда КОНС – както много други важни награди за творчески опус и позиция (например Prix Femina, Griffin Poetry Prize, Shelley Memorial Award, както и Нобелова награда) – е учредена от частна инициатива на три поетеси: Тая Крамбергер, Барбара Корун и Татяна Ямник (които освен инициатори са и постоянни членове на журито на наградата). Решенията за присъждане на наградата се основават на мненията на квалифицирани международни специалисти, а окончателното решение се взима от членове на журито. Наградата ще се присъжда в различни краища на света, където се организират литературни събития.

От мотивите за връчване на наградата

Изток Осойник, роден 1951 г., не е литературен творец, който се опитва да открива нови пространства за литературна дейност само за себе, той винаги мисли по-широко и за други автори, за други талантливи и вдъхновени писатели, без значение от пола, възрастта или мирогледа им. Той оценява и подкрепя творци въз основа на това, което правят, а не заради мода или административни нареждания. Той е човек, който се опита с изключителна виталност и кураж да съживи и раздвижи международния литературен фестивал Виленица, но беше спрян от тъмните сили на местния литературен елит. Но той не се предаде. А и не затвори вратите след себе си – освен за подлостта – в духа на Косовеловия стих „Никой човек, който обича свободата, не я ограничава.” (Косовел, АБЦ)

Той не е само безкраен извор на енергия, която предава на публиката си, а и дълбоко размишляващ човек, който признава грешките си. Не е само художник-естет, а преди всичко социално и човешки чувствителен наблюдател и участник. Не е преводач, който чака другите да забележат, какво е направил (добре знае, че това се случва прекалено рядко) – докато другите се чудят, какво да правят с него, той вече организира нови срещи, отваря нови перспективи, превежда нови знания и ги споделя с другите. Неговата смела, неотстъпчива жизнена позиция, заедно с обемното му литературно творчество, организационни усилия и великодушна отвореност за друг тип гласове в литературата, заслужават най-високо признание.   

В кратката си реч при връчването на наградата Изток Осойник казва: „Не се чувствам още толкова стар да получа награда за цялостно творчество. Може би би било по-добре да се каже, че става въпрос за награда за първата половина от творчеството. За мен е чест, че съм първият носител на тази важна награда. Преценяваме наградите според това, на какво се основават те. И от тази гледна точка със сигурност става въпрос за едно от най-високите признания, които днес може да получи човек. Как да не съм горд! Особено, когато знам, че наградата ми беше дадена след дълъг размисъл от страна на хора, които много почитам и уважавам. Просто останах без думи – което не ми се случва често в живота.”   

Изказване на носител на награда КОНС за 2011 г., Изток Осойник

В есетата си често размишлявте за място на поезията и на поета в света. В есето на края на стихосбирката Данте  на мобилния формулирахте поезия като генератор на съществуването, а на тазигодишния научен симпозиум за Сречко Косовел в доклада си размишлявахте върху политическата истина на поезия... Къде, според вас е мястото, респективно какво е функцията на поезия в днешния свят?    

Изток Осойник:

„Мисля, че в днешния свят поезията има централна роля и значение за човечество. Тук не е мястото да обясня напълно разбирането си, но без поезия – казвано на кратко, нямаше да ни има. Поне не като цивилизованото общество, което въпреки силно варварски димензии на неолиберал глобализъм все пак е постигнало определен стандарт. Този стандарт се проявява в поезията като жива политическа и етическа реализация на социално и индивидуално същество, което не може да бъде унищожено от никоя злоупотреба, никое насилие или престъпление.”